Tqloto_tekst_Desi_red

вят тялото по радикално друг начин, спрямо погледа, който
твори образи и визии, докато тялото в-и-чрез докосването е
тялото като „телесното тук“- ето-на-сега. Тъкмо тази съотносимост
на топлината и интимността на специфичното
двойно виждане занимава Хусерл, който се опитва да установи
спецификата на двойно схващане, което наглед е противопоставително,
а всъщност е когнитивно съвместно, съдружно
и единствено саморефлексивно отчленимо, а освен това е мигновено
и конактуално в двете посоки на своето осъществяване
и синхронично локализирано в една точка – двата момента са
всъщност един и същи пункт, докосването е мигновена топика
на съвместността – то е про-ява на явеното. Хусерл изследва
изначалния модус на появяване-конструиране на тялото като
такова, което е до голяма степен мислене на тукашността-сегашност
на тук-явяването.
Симплоке
Като възприятие, като сетивно тяло и тяло на сетива, тялото
може да бъде разкрито в цяла поредица от акциденции
и всичките те безспорно имат специфика, реципрочност,
топика и съотносимост. Органите на тялото буквално
създават различни аспекти на телесността, а и нива на разбиране-проникване
в действителността. Усещането репрезентира
тялото в характеристиките и организацията на различни
сетивни проявености и явявания. Тук акцентираме на
две, които са откроени като особено съществени спрямо генералните
модуси на тялото текст, на текстуализирането,
и само в интерес на схематичната дисциплина и теоретична
предразположеност мимоходом се засягат и останалите. Раз-
272