Tqloto_tekst_Desi_red

крака, а като нагоди индивида към себе си, като го ограничи в
кода на безвъпросната гола наличност на едно винаги-еднакво
където и да е и както и да е.
Мимикрията на безплътието е качествена. Тя представя
едно и също качество винаги, като един и същ цвят, форма,
вкус, трайност и т.н. масова продукция, която е механизъм,
поддържащ механизми, машина, възпроизвеждаща машини – стереотипни
реакции към стерео типни схеми, произвежда едни и
същи вкусове, едни и същи реакции, едни и същи форми независимо
от променящите се контексти. Кола и бургер, кафе и донат,
но не и боза и бургер или чай и хот-дог; ферари, но червено;
шевролет, но черен; телефон, но ултратънък и с полифонична
музика и камера и т.н. Шаблонът репродуцира не просто стереотипи
и предвидимости, а преди всичко налага модуалност на
безплътност, т.е. на пределна вещественост на плътта, на незначителност
на тялото, което се мултиплицира като поредно
издание-машина-механизъм, а не като уникат на единствен
човек. Безплътното тяло е тяло въпреки веществото и плътта,
тялото в мултипликацията, в заменяемостта, в независимостта
от единичната бройка и недъг. Защото собствено
тялото е винаги съдба – индивидуална и на самия свят, който
ти се разгръща като допир-докосване в-чрез тялото ти. Безплътното
тяло може да промени веществото и плътта си, да
се подмени, без да се разруши, да остане „живо“, отвъд себе на
плътта-веществото си – тип Барби-Кен куклите, които са и
европеиден, и негроиден, и азиатски расов тип, но пак остават
устойчиво разпознаваеми шаблони – идеали от полиетилен кукли
тип Барби-Кен, подобно на черните мадони – Светите Деви
Марии на Латинска Америка, най-често от Гваделупа, които
са черни, като и черният африкански Иисус, но тук не става
дума за Богочовека и Неговата Майка, които са спасение и надежда
за всеки един човек, без оглед на раса и пол, а за подмяната
без промяна, за подмяната-мимикрия и псевдотрансформация-
341