Tqloto_tekst_Desi_red

телна точка на всичко във време-пространствения континуум,
от който е всецяло пронизан; и на който е единствен възможен
център; център, от който сам не би могъл да се изтръгне, който
носи със себе си и който е тъждествен със собственото му
тяло, където единственото оттласкване е само съзнанието за
всецентрираността на всемира в алтернативата на всяко друго
тяло-гледище. Коперниканският преврат е поврат преди всичко
в точката на мирогледа, революция на ракурса, нова фундаментална
преориентация, одързостила научнотехническия прогрес и
ранила самомнението на ренесансово титаничния дух, разпознал
себе си като всемирен омфалос, пъп, съсредоточие. Може би Гьоте
не е ценял толкова самото откритие, което днес ни се струва
лесно доказуемо и почти самоочевидно, което се разкрива от
явяващите се на хоризонта платна и мачти на корабите, колкото
нещо друго, и то много по-съществено – мисловния обрат, до
който довежда идеята, че Земята все пак се върти и не е плоска,
и затова пише в едно свое писмо:
Най-великото, най-величественото, най-богатото на пос ледици
откритие, каквото някога е правено от човек, по-важно от цялата
Библия! 5
Промяната на мирогледния ракурс е нещо епохално, той завърта
цялата човешка история и самоусещане. Днес Човекът
е оставен-сведен единствено на достойнството да бъде чрез
тялото си субективен център на всемира, който се докосва до
него и го пронизва, център на собствения си ракурс, на отправно-събирателния
си фокус. И може би историята на рухването на
мирогледните идеологеми е наистина едно от най-забележителните
постижения на човешката свобода, да осъзнава своето нищо-
5
До канцлер фон Мюлер, 1832. – В: Гете, Йохан Волвганг. Письма. Москва, 1942,
с. 84.
56