Tqloto_tekst_Desi_red

материя и думи. Всичко от материята-пепел в тялото трябва
да изгори, за да се появи целостта тяло-движение-безсмъртие-душа.
Танцът е изпитание за душата, защото я извежда от спотаеността
ù, кара я да се облече в акустиката на образа, да се прояви
и изяви, извеждайки я по невидима пътека до яснотата. Тялото
тук не е знак, а битие, изява и излив на самия живот.
Танцът е празник и честване на оцелостения човек, на завърналия
се към себе си човек, чието битие непрекъснато се разпада
на съставните си части, на структуриращите го елементи.
Танцът, напротив, не описва човека в неговата усамотеност,
във фрагментарността на съществуването, във вечно невъзможната
му, непосилна и непостижима цялост, а напротив, в пълнотата
му, в неговата райска щастлива завършеност и едемско
единство. Танцът е честване на радостта, на щастието в мига,
който е част от мига на незалязващия ден на непреходното сега.
Танцът е непрестанен преход от унищожение към цялост,
от смърт към безсмъртие, от материя към дух, от човек към
Бог – едно отскачане, екстазен призив, завръщане и възкресение,
т.е. във и чрез танца човекът постига себе си, реализира съвършеното
обитание на себе си, защото неговата изначална дефиниция
е да „бъде себе си“ и той е призван да се осъществи, през всички
парадокси. А един от начините да го стори е тъкмо да изтанцува,
да осъществи наяве пълнотата на своето същество.
Тялото „между“
Тялото трепет, тялото μεταξύ – поява в релация, в огледалността
аз-ти, в докосването, в погледа, в трепета на движението,
тази състоялост се на тялото като обемане и оцелостяване
го разкриват като явяване и проява. Нещо, за което настоява
295