Tqloto_tekst_Desi_red

Таксономия на парадоксите
Парадоксът е форма на онтологията.
Съгласие в противоречието,
истина в безумието,
упорство в неотчаянието.
Парадоксалността на битието е очевидна и е самата очевидност.
Тялото е очевидно и парадоксално, за да може да бъде мислено,
е необходимо най-напред да бъдат отчетени парадоксите,
през които трябва да премине съзнанието, за да може да постигне,
да изтръгне смисъл от излагащата се, но не и явяваща се в знание
очевидност. Таксономията на парадоксите по-явява тялото
като тяло в перспективата на един неизчерпаем хоризонт.
Парадоксите на тялото са парадокси на самата екзистенция.
Тялото е измерение на близостта, близостта, която съвпада
сама със себе си, която се осъществява като близост, тъй
като е потопеността на съществото само в себе си. Но днес
човекът живее вън от тази близост на близостта, той живее
въпреки тялото си и срещу тялото си, противопоставяйки на онтологичната
хармония дисонансите на своята разлъченост от
себе си, на разобщеното си и поради това усамотено битие.
Тялото излага навън, прави неочевидното явно, чиято експонираност
пос тига една многозначна логика, която не може да
бъде прочетена единствено с термините на правилността и
неправилността. Парадоксът на тялото не е далеч от апорийността,
но дори за апорията може да се намери език и да бъде
разчетено нейното семантично напрежение.
39