Tqloto_tekst_Desi_red

способност за осъществяване; душата, която безспорно по своята
същност е ейдетическа, всъщност осъществява битието и
чрез нейния ейдос се осъществява и тялото, тялото в дюнамис:
Първата действителност на естественото тяло, което има живот
във възможност 57 .
Или:
Душата е причина и начало на живото тяло... Защото душата е
първоизточникът на движението, крайната цел и причина като същност
на одушевените тела. Ясно е, че като същност тя е причина...
Ясно е също, че душата е причина като цел 58 .
Материята и формата са мислени не като гигнетични принципи,
не като възникване, а като принципи на самото битие.
Тялото е материята, чиято функционална цялостност и хармонично
единство се осигуряват благодарение на силата на формата.
Материята би могла да се осъществява като битие, като
такава материя единствено в такава форма. Човешкото тяло е
тяло преди всичко, защото е единственото материално изражение
на формата на човешкото. Тялото е определено от ейдоса,
по същият начин, по който брадвата по форма и материя е определена
от собствената й способност да функционира.
Не онова, което душата е изгубила, е това, което във възможност
е такова, че живее, а това, което тя има 59 .
Аристотел подчертава отликата между тялото у човека и
това у животното, именно посредством понятието δύναμις,
57
Аристотел. За душата. 412 b 20. 27. С., 1979.
58
Аристотел. За душата. 415 в 10–15. С., 1979.
59
Аристотел. За душата. 412 b 25. С., 1979.
214