Tqloto_tekst_Desi_red

като състояние на човешкото. Както между впрочем добре
забелязва и Липовецки:
Така както възприемането на другите отстъпва пред върховенството
на идентичността между хората, така и тялото
престава да бъде нещо друго, res extensa, глуха материя и започва да
се идентифицира със субекта, с личността. Тялото вече не е нещо
отблъскващо и срамно или някакъв механизъм, то отразява нашата
най-дълбока същност, от която няма за какво да се срамуваме
и съответно може да се показва голо по плажове и по спектакли. И
като личност тялото печели достойнство. Трябва да го уважаваме,
което ще рече да бдим непрестанно над неговото функциониране,
да се борим срещу неговото износване, да отстраняваме всички
прояви на съсипване чрез постоянно възстановяване с помощта на
хирургията, спорта, диетите 25 .
Нарцисизмът е винаги срещу срама, неудобството и не-спо-дели-мост-та.
Културата, която полага срама, срама от тялото,
от телесността, от обсценното, преди всичко като
обобщена отнесеност към човешкото срещу дивото. Срамът,
който тъй или инак генерира енергия, и то културна,
социална енергия, партитивно осъществявана като етос и
естетис – сега е ревизиран в едно безсрамие пред наличното,
пред функционално телесното. Кое е най-ненужното – срамът
от буквалното, от повърхността; защото повърхността
е еквивалентна на същностното, на това, което просто е,
както е и както иначе не би могло да бъде. Няма разлика между
епидермално, овъншнено и вътрешно, свалена е границата
между субстанция и res – сътворени неща и явяващи се неща,
интимно причастни към самата гигнотична текстура на
битийното. Тялото не е срамно, защото е механизъм – био-
25
Липовецки, Жил. Възвърнатото тяло. – Във: Време и вакуум. С., 1996, с. 66.
420