Tqloto_tekst_Desi_red

който чрез терор отнема виталистичния потенциал на
всички останали и ги нихилира откъм битиен смисъл; като
тази раздутост на образа обаче не придобива онтичен смисъл,
а напротив, застава срещу екзистирането на личността
като такава и я „презентира“ в едно насилствено отсъствие
от самата нея. Отсъствието се случва чрез одругостяване
без присвояване, без огледално-любовния ефект, когато
аз-ът буквално се уширява с битието на другия, дори когато
бива погълнат от него, защото бива осъществен като уникалност,
като цел, и в този аспект като личност, а и като
смисъл. Докато при отсъствието одругостяването е одругостяване
без друг и без другост, без рефлективно фокусно самопопадане
на себе си във себе си, а едно банално повторение
на тясното все едно-и-също-то, което е онищостяващото То
без лице, без отстояние и далечина, което обаче не е едно и
същото на личността, а повърхнината, която не успява да
понесе богатството и хоризонта на наличността-личност,
която нито е статична, нито презентируема, вън от характеристиките
на свободата – незавършеност, неуловимост,
далечина, хоризонт.
Отсъствието от тялото е неприсвоеността на субекта
от самия субект, невъзможността за онтологична пълнота,
за признаване на множествеността на битийното състояние,
което е един непрозрим феномен, но в своята непрозримост
той бива изживяван като актуалност и като съвместност
на психосоматичния синхрон, който колкото и да е убеглив,
толкова и винаги белязващ наличността на настоящостта.
Отсъствието е отказ от разгръщане на бтийния хоризонт,
на който е отказано правото на разгръщане през трескавите
динамики на самопостигането-смисъл и постигането на
света, което е тревожна незавършеност-откритост на едно
стремително (а и драматично) самоосъществяване – живот.
Отсъствието от тялото е самата невъзможност за
333