Tqloto_tekst_Desi_red

наличност и нейното спонтанно саморазвитие. Изясняването
на полето на особените употреби на термина, както и съдържателното
му развитие в множеството употреби, които доста
по-късно ще придобият твърде специфични нюанси, все пак винаги
ще клонят към едно – φύσις откроява именно природността,
онтологичната даденост на тялото на самото себе си, на тялото-организъм,
което е нещо повече от автомат, то е самото
космическо състояние на нещата – природа.
За Омир φύσις е начин да се изрази собственото, естествеността
на природното и да се изведе отликата – присъщият
път на растеж. Аеда използва лексемата, за да укаже специфичния
растеж при един конкретен вид растение 53 . По близък, но далеч
по-обобщаващ начин φύσις е употребен и в десети химн на
Орфей, където отново е свързан с естествения растеж на растенията,
животните и други елементи от природния свят,
които се развиват спонтанно, от себе си, без външно влияние.
Предсократическата мисъл го използва тъкмо в рамката на цялостната
представа за природата и изявите на природното.
Така терминът φύσις ще придобие особена конотация при софистите,
които, от една страна, ще го свържат, а, от друга,
драматично ще го противопоставят на понятието νόμος за
закон, обичай. Ако φύσις е първият, изначалният, природно даденият
ред на нещата, спонтанният израз-изблик на природата,
естественият, полезен, безвреден и първично разумен космичен
ред и ритъм, то νόμος е човешката привичка, другото на природното,
опакото, онова, което му противостои и което го
изопачава и извращава. Φύσις винаги е срещу, но и някак „над“
νόμος. Платон също ще долови тази йерархия, но ще зададе съвсем
различна перспектива. „Защо смяташ, че хората неправилно
използват думата „природа“ (φύσις). С думата „природа“ те имену-
53
При Омир четем: ὣς ἄρα φωνήσας πόρε φάρμακον ἀργεϊφόντης ἐκ γαίης
ἐρύσας, καί μοι φύσιν αὐτοῦ ἔδειξε. (Тъй рече: Аргейфонтес (Хермес) даде ми билето целебно,
изтръгна я и ми разкри нейния собствен растеж/природа) – Одисея, Х 302–303.
204