Tqloto_tekst_Desi_red

то изначално забранена, тъй като буди атавистични табута и
желания за културни трансгресии, толкова и защото е някаква
безспорна анамнеза на реално-предчувстваното съвършенство,
досегнато в свободния наглед, в ласкавата алчност на гальовния
поглед, който обладава-опложда със смисъл гледката. Голотата,
която също така е някакво внезапно придобиване-узнаване-вкусване
на непосредствено, ново и чисто онтологическо познание,
което в последна сметка резултира като разкриване-осъзнаване
на оцелостеността.
В живото тяло красотата се явява като майоритет, като
онтологическо предимство 19 или преимущество и тъкмо тук
има собствено настоящо и актуално място, което е въплъщение-преживяване
– дишащото тяло. Но пак спрямо това тяло
тя има специфична роля – да го разкрива в същността му, да откроява
основната и автентична функция – оприсъствяването
на живостта, въплъщаването на живота, което е и специфичното
на тялото и специфичното на неговото красиво – то е
категорична изява на многообразността, пъстротата, величието
и неизброимостта на трансформациите на самото живо...
Тъкмо така – в този начин; и тъкмо тук, чрез-в това тяло красотата
подчертава живото и притегля към него. Естетическият
смисъл, от своя страна, е разгърнат и ориентиран по
посока на едно чисто непосредствено и бликащо онтологическо
19
Ако се перифразират думите на Кант: „Младостта е онтологическо предимство“,
изказани сякаш не само по отношение на младостта, а изобщо в целия етично-морален
и естетически аспект. От друга страна, винаги в човешката история и
култура младост и красота, особено в патриархалните общества, са директно синомизирани,
докато днес, макар и партитивно и дистинктивно разграничени, двете
понятия отново се хомогенизират, и то до пълна неразличимост тъкмо в емоционално-психологически
аспект. Та какво друго е пластичната „естетична“ хирургия освен
удържане-осигуряване на това неразтрогваемо единство. Сякаш тъкмо днес красотата
е най-дълбоко уязвена по отношение на модулативност и себеисторичност,
тъй като се отрича голяма, особена и съществена роля на красотата на зрелостта,
а тази на старостта е почти напълно табуизирана, забранена или направо маркирана
от знаците на погнуса и възмущение.
401