Tqloto_tekst_Desi_red

курси е твърде съществена, за извеждането изобщо на мисловните
модели и модуси на осъществяване на смисъла и разбирането,
каквито са всички питания и постигания на възможно-невъзможни
отговори. Търсенето на някакъв вид огледален паралелизъм и
скрита аналогия между дискурсите за тялото и душата е необходимо,
за да може изобщо да се прокара отличителна линия между
двата удивително преплетени дискурса.
Дискурсът на душата през първоелементите, през стихиите
е безспорно дискурс на едно „материално въображение“,
за което говори Башлар и чрез което той демаскира една от
основните мисловни техники, които преминават през всички
епохи, въпреки най-разнообразните си модификации. Четирите
стихии според французина са своеобразни хормони на въображението,
които задействат цели групи от образи (като очевидно
бе експлицирано и от по-горните анализи на представата за душата в
ранната гръцка предкласическа философия), посредством които се
осъществява разбирането и интериоризирането на битието,
което буквално засипва, затрупва от всички страни човека, изливайки
се върху му, във феномена на собствената му онтология
на озоваването и ненадейността. Посредством стихиите
и асоциираните към тях образи човекът прониква в действителността
не просто чрез наличността си, но и през собственото
си разбиране, при което се осъществява не само като
наличност, но и като свобода и като сема-демиург, като носител-преобразовател
на смисъла, като по този фундаментално
ментален, но „образен“ модус асимилира разпръснатата, посята
сякаш във самите форми, действителност.
Размислите на Башлар върху естеството на човешкото
„материално въображение“ го навеждат на основателното твърдение,
че посредством образите на стихиите се осъществяват
големите мисловни (а и психологически) синтези, които дават
донякъде „правилни черти на въображаемото“, в което всъщност
се изразява като един екстазен и ултимативен копнеж по про-
143