Tqloto_tekst_Desi_red

живото в себе си, като оживотворяващото ще се поставя
отново и отново и ще намира твърде богата аранжировка.
Интересен факт е, че във Вазовата живопис душата се представя
в традицията на няколко устойчиви образа като птица,
пеперуда или облак. Репрезентациите са телесни, но телата
не са от човешки ред, а напротив, същества на лекотата
и мимолетността. Дори при Аристотел лексемата ψυχή все
още има сред употребите си значението пеперуда. Симптоматичен
белег за телесната природа на душата, за мисленето на
душата като чисто материално начало или като материална
субстанция. Темата за душата е част от общия космогоничен
мит, от космологичния въпрос. Ето защо душата се разкрива
в категориите и мащабите на първоначалата, в нея се снема
космогоничният модел, тя е проявление на стихиите, на тяхното
обединение или раздор, тя също е някакъв порядък на
хаоса, от който е избликнал животът; и срещу който противостои
всичко човешко.
Самата душа е стихийна. Битието, в качеството му на
подреденост и красота – космос, възниква от едно състояние
на първоначално премесване и разбъркване на елементите – хаоса,
онази изначална слятост и неотчленимост на стихиите,
твърде сходно с Библейската представа за ситуацията преди
Сътворението. Началото α̉ρχή-то се долавя като един вид
безкрайност, един апейрон на преобразяването и на трансформациите,
на първоосновата, защото началото е субстратът,
залегнал и вложен в основата на всичко останало; което не е
нищо друго освен различни състояния, облици, трансформации
на самото изначално. Началото е безкрайно преобразуване на
изначалното. Така в дискурса за душата се отключва едно освен
телесно схващане за нейната природа и едно субстанциално разбиране.
Разбира се, субстанцията е материална, но това е оживотворяващ
субстанциален принцип.
128