Tqloto_tekst_Desi_red

енергия. Прозрачността в друг ракурс всъщност се изявява като
близост с представата за полираността, лустрото и гладкостта.
Тъкмо в откриването на гладкото като канава, като изобразително
поле се преживява и една от големите революции на
изкуството, което приема полето и като структуриращ и семагенеративен
елемент. Гладкото предпоставя и предизвиква
безплътието, то създава непрекъсната игра на отразителност,
на пластическа неустойчивост, породена от рефлексивната
чувствителност на повърхността, която е в непрекъснат диалог
с околното – сама незавършена и напълно отворена към всяко
въздействие, което я трансформира-променя, преформулира.
Гладкото е поразително, то е естествено неестествено – винаги
напомня за водно присъствие, за огледалност и нестабилност за
присъствие-отсъствие, за стъкло за граница-неограничение поне
спрямо мощ та на проникващия поглед.
Всичко напълно гладко придобива някаква въздушност, лекота
и прозрачност :
Изнамирането на гладката и затворена повърхност създава възможност
по-късно да се постигне „прозрачност“ на изобразителната
плоскост, без която представянето на триизмерното пространство
не би могло да бъде осъществено.
Благодарение на това ново разбиране за основата изобразителното
изкуство получава, както вече казах, свое поле с ясно изразена плоска
(или с правилна закривеност) повърхност и с определена граница, като
роля на такава граница могат да играят гладко обработените краища
на предмета. Хоризонталите на тези граници служат отначало за
опорни линии, които носят фигурите и ги свързват една с друга; освен
това те разделят повърхността на успоредни ивици и същевременно
определят по-ясно осите на полето като координати на устойчивост
и движение в изображението 14 .
14
Пак там, с. 215.
374