Tqloto_tekst_Desi_red

во място духът, нито само то да се изяви, а за да стане цял
самият човек. Танцът е оцелостяване. Още Платон в диалога
си „Федър“ се докосва до този парадокс, движението е преживяване
на безсмъртието в тялото, душата е близост до себе си,
безсмъртие:
Защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само...
само движещото себе си никога не престава да се движи, защото
винаги е при себе си. То е извор и начало за движение и за
всички други неща, които се движат 43 .
В танца движението всъщност е освобождаване от границите
и тежестта на материята в тялото, от мрака на смъртното
и завръщане-честване на предвкусеното и реално изживяно
безсмъртие.
Танцът е завръщане при Бога, отхвърляне на цяла двузначност
на преходното, отърсване от тленното, отскок към блаженството
и евритмията между Бог и човек, зримо и незримо, тяло
и душа. Той е анамнеза, припомняне-изживяване на това върховно
блаженство. Танцът утешава, успокоява тревогата на неслятото,
защото е сливане с изначалното. Чрез движението се ознаменува
завръщането към и отъждествяването с безсмъртното.
От смърт към безсмъртие, от пепел към нова светлина, изгаряне
и възкресение, тялото е тяло, чрез отсъствието си от материята,
от себе си. Танцът е излизане, екстаз, лудост, забрава и озарение,
обладаност от надмогващото те, от Бога, молитва, но и
директен говор, отвъд думите. Танцът е музически, той е музика
в потока на движението, няма акустика, музиката е ехо на танца,
всяко ехо на музиката е танц, защото на него е подвластно всичко
неизказуемо, цялата нежност на скритото и неспособно да
бъде оживотворено от словото. Танцът оживотворява немеещото
и мълчащото, той появява скрития човек зад пластовете
43
Платон. Федър (246, d. ).
294