Tqloto_tekst_Desi_red

тъкмо това – тя едновременно създава, проицира усещания и
действия и понася, търпи въздействие в един и същи миг, докосва
и бива докосвана, удря и е ударена, изпратена е и изпраща...
Без това да девалвира тялото до знак или матрична база, а го
създава като творец и творение, като единство от демиургична
и матрична сила. То започва, окръгля се и завършва в самата
си феноменологична фундаменталност.
Пазиграфия на тялото
Човекът е станал проблем сам за себе си и това е вече кризисен
дискурс. Или е допустимо още по-стряскащото положение – винаги
е бил проблем за-и-от себе си. Но дали въобще е възможно
човешко вън от ситуацията на криза и от дискурсивната артикуларизация
на колизията в най-широкия възможен смисъл. Всеки
опит, дори и възможно най-идеологически еманципирания, се нуждае
от дискурсивна, фундаментално езикова основа за осъществяването
на мъжеството на своя жест. Дискурсивното е не само
понятийна констелация, значеща екстензия в контекстуалното,
като конотация и разбиране за семантична ситуация, а самата
артикулация, както и способността за нея. Езикът е тяло, което
се опитва да се самоположи върху самото тяло във върховното
напрежение да бъде превод, но не и препревод. Дискурсивната
мощ се вклинява в текстологична констелация в мрежата от
отношения, в излъчванията, в произведените и детерминирани
знаци, в ситуацията на самата ек зистенция. Тялото е текст
толкова, доколкото то е напрежение, отговор на питане, субект
и обект на това питане отправяне-излагане-разрешаване.
75