Tqloto_tekst_Desi_red

имплозия. Аз съм превзет, като ми е обещано, че ако стана това,
което желая, аз ще остана себе си, макар че това, което желая, е
урегулирано социално и подменено и това мое себе си е зададено
като нужно, но не на мен, а на властовия механизъм, който е напълно
безсилен. И ако преди тялото се преживява като автентичност
на съдбата, като собствен топос за фатума, то сега
съдбата връхлита върху тялото, спуска се от проектираното
тяло към реалното тяло и е нещо чуждо и външно на тялото,
което собствено е чиста изява, проблясък на фатума. Единственото
средство да бъдеш самия себе си, да си здрав, млад,
енергичен, но само това и точно това по този точно начин –
не бива да си и нищо повече, нищо по-малко. Десубстанциализацията
на аза е десубстанциализация и на тялото. Атопизмът
на тялото е отсъствието от топоса на оличностяването.
Това означава да се освободи тялото от архаичните табута
и окови и по този начин да го направим достойно за социалните
норми, към които се стреми нарцисизмът. Едновременно с десубстанциализацияата
на аза се извършва и десубстанциализация
на тялото, или отстраняването на грубата и статична
обвивка с помощта на труда, който вече няма, както някога,
аскетичен характер, а напротив, се извършва чрез комбинацията
от информация и нормираност и е твърде разнообразен.
Нарцисизмът със своето дребнаво вглеждане в тялото и с постоянната
си грижа за оптимална функционалност отхвърля
„обичайната“ съпротива и превръща тялото в подходящ обект
за експерименти. А тялото подобно на съзнанието, се превръща
в нещо неуловимо, без корени, оставено на течението на „социалната
мобилност“. Нарцисизмът прочиства терена, образува
вакуум от пресищане и унищожава преградите пред проникването
на нормите... 28 .
28
Липовецки, Жил. Възвърнатото тяло..., с. 68–69 (подч. мое ,П. П.).
429