Tqloto_tekst_Desi_red

Културата е това, което спасява от житейското корабокрушение,
това, което позволява на човек да живее, без животът му да
е безсмислена трагедия или пълна разруха 2 .
Културата спасява тялото от тоталната смърт, като
превръща неговия текст в автоистория и го подчинява на
живеенето в общност на икономията – общото стопанство,
и на политейята – общностния живот като справедливост
и споделеност. Културата обаче все пак не може да впише тялото
напълно в себе си – напротив, тя е като че ли винаги
срещу тялото, contra corpus, отписва го и го е отписала, защото
е другото на културното. Присвояването е транспониране
– дисциплиниране, възпитаване, удържане, които са безспорно
реакционистки и рестриктивни спрямо естеството, но
освен това са и компенсаторни. Макар и винаги contra corpus,
културата се учи да създаде свое предписание-управление, битие
за тялото, което е не contra corpus, а con corpus – с-тялото.
Доколкото изобщо е възможно тялото да бъде в-и-чрез културата
– con corpus cultura, то не е фюсис или природа, а чрез-през
тях, в-и-въпреки тях, е само чист текст – мрежово отношение
на съотносими причинно-резултативни връзки. Следователно
изглежда излишно настояването на Жан-Люк Нанси за
екскрибция, тъй като тя е постоянната стратегия към тялото
от страна на културата и тъкмо тя го създава като такова.
Напрежението contra corpus създава тъканта на културната
реалност. Проскрибцията не е обратно движение на вписване,
не е означаването, превръщането на тялото в обект, знак,
значение, семантизирането; напротив, тя е разбирането на
разкъсаните закачения, които не могат да синтезират монолитността
на един ненарушим смисъл. Проскрибцията е
разбиране за стратегията на отписаност на тялото, която
го създава като такова, защото тялото като организъм е на-
2
Ортега и Гасет, Хосе. Есета. Т. І–ІІ. С., 1993.
315