Tqloto_tekst_Desi_red

Но μεταξύ е и апроксиматично, то сближава в снемането
си, в анамнезите си, то реализира сродството на биполярното,
напрежението на опозициите. За да може да бъде разбрано,
би следвало да се мисли като мисловен рудимент във философията
на Платон от космологическите и космогоничните
представи на йонийците и най-вече на Хераклит. Μεταξύ поема
в себе си цялата екзистенциална драма на човешкото и я
показва в спецификата на един цялостен спектър от наличности.
Между изис ква колизия, сблъсък, то е драма и се изразява в
действие, защото изразява човешкото като кинетично, като
подвижност, чрез движение. Помежду е динамика, осъществяване
чрез движение и затова Платон отрежда на душата
този помежду дискурс и статус μεταξύ на настоящост, на
непрестанно актуализиране, ярко вгънати в идеята за самодвижността
и безсмъртието.
Между е драма и диалог и затова е състояние на взаимност
между форма и съдържание, между субстанциалност и въплъщение.
Като драма то е сблъсък спор, трагическа колизия, вина,
катарзис и изход – диалог между две страни, които се оттласк
ват една о друга в непримиримостта на опозициите си, в онтологическите
си осъществявания, в своето осъзнаване, или
по-скоро в движението на-към своето осъзнаване. И-или сближаване,
пре-срещане, като постигане на съгласие и действие, като
блуждаене, движение отиване и връщане, питане запитване-отговаряне,
разлив до-отвъд пределите и обратно до-в съразмерността,
където смисълът е вече постигнат вътре в самата
промеждутъчност изведнъж, ярко, налично и неотменимо, дори
неизбежно катазистично. Μεταξύ винаги е било говор и разговор
за неотменимостите в човешката онтология, но помежду
винаги изисква разрешение на дисонанса, на дистинкцията, тъй
като само по себе си е космизираща и съзвучна хармонична енергия,
то е нагледът на ритмо-мелодичната опозиция, от която
възниква музиката.
178