Tqloto_tekst_Desi_red

Разомагьосването на света е разомагьосване и на човека и
неговото естество. Разомагьосването притежава стоицизъм,
самоотверженост, но и трагизъм, който трябва да бъде отчетен,
за да може да се разбере като източник на страха по
повод страховития дискурс на телесността, който винаги е
бил страховит и ужасяващ. Въпреки че сам по себе си е може би
най-баналното и обикновено нещо тук на земята. Космическият
аспект на тялото нахлува с пълната си заплашителност
тъкмо след цялата поредица от „рани“, които понася Човекът,
дръзнал да се назове, с оптимизма на наивната си ренесансова
ювенилност, „венец на творението“. Тялото развенчава човека,
макар и да крепи неговото достойнство, развенчава силата
и независимостта му. Свободата на човека е и свобода на
здравото и живо тяло, тя е свобода и с едно чисто телесно
измерение, което в никакъв случай не е близко до робството и
подчинението. Здравето – тишината на тялото, младостта –
красотата и способността му, пригодността срещу времето,
дефинират колкото силата, толкова и свободата; особената
мяра, за която е трудно да се мисли вън от шаблоните на социалните
принуди, а която е част от собствените излъчвания на
смисъла, който се произвежда от човека.
Възобновеното питане за тялото е и питане за естеството
на човешкото и като сила и свобода, възвръщане на човешкото
към самото него, а едновременно с това лекуване на
раните, опит за възстановяването на поруганото и изгубено
достойнство, за опрощаване на сластолюбието на самозаблудите,
защото въпреки всичко не сме за малкото създадени (Паскал).
Ролята на интелектуалната дързост всъщност е да ни освобождава
от собствените ни вини, за които никой от нас и
от предците ни не би могъл да бъде държан в отговорност, но
които тегнат върху ни като спомена за „първородния грях“.
47