Tqloto_tekst_Desi_red

Той показва тялото не само в първия план на действено-актуалното,
но и на втори план в структурно-модуалното.
Действието създава и гради от тялото „веществото“ на
действителността, защото представя тялото като биващо
и живо. Тук много ясно произтича логиката, която възхожда към
отношението действие-действителност – зададена още от
Майстер Екхарт; който, когато съставя понятието действителност,
като реалност осъществена-изтръгната от реалността,
като деятелност – превежда традиционния термин от
латинската философия и логистика actualitas, за да подчертае
динамичното отношение в реалността и да изтъкне близостта
между действие-деятелност и действителност. Замяната е
съществена, защото гръко-римската традиция извеждала представата
за реалността от отношението към истинното, към
истината veritas – т.е. статично, а не от действеното, от динамичното.
Действителността обаче не е потенциалността, а реализираното
от възможното, актуалното, доведеното до проявление
– тялото в движението се доказва и проявява именно
като действителност. Тялото не е само онова, което се явява,
което заварваме, заварвайки себе си като битие, и което
самоочевидно е истинско и реално, но то е и „същински“ действително,
защото резултира действия-движения и произвежда
движения-действия, случки, събития – съдба. Тялото като
действителност осъществява разликата между нещо и нищо,
между присъствие и отсъствие, от една страна, но от друга,
степенува самата действителност и я разкрива кинетично
като сътворяване-действие, като трансформация, дори през
себе си. Освен това онагледява един друг аспект на самото движение
– като човешко действие и обективация, с която се постига
реалността през трансформативността. Движението
обективира, вписва и отграничава, разкрива собствената логика,
макар и да следва естествената предиспозиция на същест-
288