Tqloto_tekst_Desi_red

ниченост и светлина, своята фасцинативна лекота и плазматична,
цифровизирана лекота, която го появява без оглед време,
пространство и условия, която го оставя такава, каквото е
винаги и навсякъде. Безплътното тяло е трансформабилно, то
е транс мутативно, докато живото тяло съвпада със своите
граници, с очертанията на своята жизнена енергия и е пределно
лимитирано. Безплътното тяло е нелимитирано, то се осъществява
не в границите, а въпреки тях и отвъд тях; пикселизацията
подготвя неограничимостта на обемите, формите
и приключенията му, които все пак го оставят това, което е,
докато живото тяло не може да бъде разчленено, без да се превърне
в нещо друго, но не и да остане тяло. Тялото е ненакърнима
монада на органично-онтологичната цялост. Тялото е минимално
– то не може да бъде по-малко от себе си, да е накърнено в
своята живост като живо, да се реализира в множествеността
на своите проявления, освен като сума на силата си. Множествеността
при безплътното тяло обаче не води еднозначно до
оцелостяване и сингуларизация на тялото като тяло, а напротив,
го показва като политропия и полиморфия, като репродукция
и техничес ка препарираност-подготвеност.
Разбира се, безплътността е някакво вътрешно и виртуално
измерение на безплътното тяло, което не съвпада, а и не може да
бъде мислено заедно и само през своя носител, през техническото
си обезпечение, което то дръзко прекрачва и винаги надвишава.
Безплътното тяло не носи отговорност, нито дължи коректност
спрямо своя носител, то напълно го игнорира и подчинява
на своята магнетична аура. Медията в стеснения смисъл на
понятието на посредник-носител, на материал за представянето-репрезентация
е смислово ирелевантен към смисъла и характера
на безплътното тяло. Например хартията за печатните
издания, за билбордовете, винилът за постерите, екраните за
телевизията или интернет пространството – всички те са феноменално
несъществени (въпреки заначимоста и характерните
361