Tqloto_tekst_Desi_red

привидяна не само кръвожадността на жестокостта, но и атавистичен
лъх на канибализма, а както е известно, по това време
на малките диви гръцки острови, където се укриват бедняци
и където се заражда културата на пиратството и плячкосването
на кораби, все още се е практикувало и човекоядството.
Убедителността на позицията е защитена от свещеността на
забраната върху канибализма и отприщването на неудържимо
стихийното.
Вегетарианската съпротива е защита на човековостта в
мярата на нейната търпимост към тялото и към тялото на
другия и натъртване върху специфичната отлика между храна
и тяло, като тялото трябва да бъде освободено от възможността
да се дискредитира до храна – т.е. да се завръща във фазата
на предчовековостта и животинската свирепост. Реакцията
е не просто по отношение на телата на хората, а изобщо
по отношение на телата на най-близките живи същества. Като
удвоеният буфер следва да компенсира и привилегирова позицията
на човека, която е активна и оразличаваща. Тъй като прераждането
засяга и душите и телата, то телата, в които може да
се прероди душата, са не само човешки, но и животински. Аргументът
е повече от убедителен. Нещастните хора, които се
хранят с месо, как биха могли да предположат, че колят своите
бащи, майки и синове, че поглъщат собственото си месо.
Онова типично антично холистично преживяване на онтологичното
единство едва ли може да има по-красноречиво
онагледяване от това. Сродството, чието възвишено преживяване
е хармонията, тук е сродство, преживяно като сродство
на всяка жива плът. Но макар и телесно, това сродство
се основава на онтологичния модус на душата – хармонията,
т.е. на просветването в нея на божественото. Общността
всъщност е общност преди всичко поради дълбоката божественост,
проявяваща се във всяка една оживотворена форма,
154