Tqloto_tekst_Desi_red

емоционално-рационално движение. Движение от незнание към
узнаване, от неосъзнатост към съзнатост, от сянка към светлина,
т.е. е човешко, колкото сетивно, толкова и разумно състояние,
което е осъществяване като преживяване на някакво
специфично единение на узнаване на справедливостта и вината
– прозрение-удовлетворение и чак тогава съзерцание, блаженство,
удоволствие от хармоничната същност на всемира
на космоса – ред, порядък, красота, който е колкото разумен,
толкова и справедлив, толкова и пластически и чувствено
магнетичен. Между пронизва κάθαρσις веднъж като движение
между страх и състрадание, втори път между незнание и знание
и трети път като разбиране за вина и невинност, за да се
достигне до и кулминира в заедността на свободата-очистване-наслада,
съзерцаване на равновесието на космоса, който е
съзвучие-единство на началата, на техните противоборства
и противоречия, красива мъдрост, прекрасна и зрима ейдетическа
справедливост и не на последно място великолепие на
възтържествувалата човешка свобода въпреки страданието,
болката и смъртта.
Помежду е текстуална ситуация свързаност, завързаност;
значение, което се развива като смисъл в своето собствено
ръз-вързване, нарушаване на целостта и тълкувание, помежду е
усилието на всеки смисъл между очевидната наличност и скритото
неявно, стигането изпращането-получаването, разбирането,
осъществяването на един смисъл. Онова, което трябва
да се прозре или припомни със собствени сили, през знаците в
същността. Тоест в писаното, текстът да се анамнезира в
ситуацията на извор-изговор, на спонтанно избликване на живото,
изникване на беседата откровение-споделяне и взаимност
на истината и свободата като избор и съдба. Помежду спасява
текста от недъгавостта и неразбирането на прочита, от
студеността на знака, от боязънта да се изгуби дъхът-душа на
живото слово – беседата, спасява го от бледата протетика на па-
181