Tqloto_tekst_Desi_red

мие-себеобладанието σωφροσύνη и стремежът мисъл-мъдрост
– φροόνησις като съзнаване на човешкото, на неговия дял и роля
през мярата – μέτρον. Редът, разумността и красотата като
подвластни на това състояние на свързаност, диалогичност и
споделеност, каквото е μεταξύ, но и каквото е точно човешката
мяра μέτρον, която тъй или инак е μεταξύ. Налага се да
спрем, просто защото всичко може да бъде подведено, и то с
пълно основание, под този обобщаващ знаменател, без обаче да
се получи онази лоша безкрайност на опростителството или
релативизма, а да се превърне в оръжие точно срещу смущаващите
тенденции на редук ционистката съотносимост и гру-
•
А ето и възможната реконструкция на космологичния модел, осъществена посредством
гнева и хюбриса.
Г Н Я В
По ж и з н е н а т а вертикала гневът има следната амплитуда:
Горе - небе, олимпийски б о г о в е
| teos
В
↕
Е
daimon
Р
лудост
Т ↕ ↑
х о р И з о н т а л а – ч о в е к – гняв
К
А antropos, geia - земя ↓
Л ↕ престъпност
А
| zoon – ж и в о т н и
Долу – Аид, хтонични същества и богове
•
За целите на изложението са използвани основно: Сенека. Към Новат за гнева. Кн.
І – ХХVІІ – 1. – В: Диалози. С., 1987; и Овидий. Чумата в Егина, гл.VІІ. – В: Метаморфози.
С., 1984; както и някои други източници за допълване на субординационната
картина.
174