Tqloto_tekst_Desi_red

съствието в самото присъствие, в онова, което доколкото е, е
толкова абсолютно тук, в плеромата на телесното тук. Двете
основни оръжия на симулакричното господство са нарцисизмът
и психологизмът, тяхното смешение, от една страна, а от друга,
и изкривяването и подмяната на свободата и парадния стремеж
към оличностяване и самоопознаване и познание изобщо, но
не чрез духовен опит, телесна аскеза, а чрез баналния екзерсис на
консумацията, на който личността като валоризация на света
се противопоставя по презумпция. Резигнативната, алиенираща
техника на симулакрума работи мащабно и глобално, но активността
ù е съсредоточена в рамките на отделния индивид, на
персоната, която трябва да получи маска, социална роля, но да
изгуби личността си, да не може да се състои като личност, да
остане неосъзнатост, неоличностено лице-маска – πρόσωπον, а
не като свободата persona, възможността, дадена на персоната
да бъде личност, зад маска, която просветва и освещава – трансформира
маската и я представя като личност. И така разрушава
другото, мъртвото на играта, разобличавайки я с игра и
натъквайки се на уникалното себе си – като смогва да създава-излъчва
и уникално лице-личност в едно общество, което се състои
като общност по свобода на лица, защото създава, поддържа
личности, човеци, създаващи, продуциращи значения и валоризиращи
смисъл. Човешкото има своя смисъл като евристика на
свободата, а тялото, родът, поддържането на поколението
въпреки перманентния крах на индивидуалното съществуване
е преди всичко да се открива и преживява тъкмо безграничността
на свободата, която е младост, сила и красота, която
е пригодност за битие и се изживява като имане-въплъщаване на
самата цялост-единение на началата, на съзвучието – дух-тяло,
на материя и разум или просто като изравненост на битие и
смисъл, изравненост, осъществена чрез въплъщение-живеене. Сякаш
наистина стремежът, необходимостта и жаждата по свободата
е колкото инстинкт, който се превръща в разумност,
409