Tqloto_tekst_Desi_red

видовата множественост, на факта, че човек се повтаря като
човек в телата на неизброимо количество индивиди. И ако
тялото беше акт на един абсолютен непроницаем монизъм на
един-единствен човек, то превръщането му в питане, в проблем
би било напълно невъзможно, от една страна, като несводима
до съобщимост singularia tantum, но от друга, въпреки повторителността
на появата си на човешката си матричност
в pluralia tantum, то е възможно като проблем само защото е
сведено до тяло на, конкретно тяло, едно-единствено тяло, а
не е всеобщо.
Парадоксът на явяването на тялото едновременно като
singularia tantum и като pluralia tantum е повтаряне и поддържане
на уникалността и болезнеността и настойчивостта на проблема.
Тялото би следвало да бъде мислено в перспективата на
този дълбок паралелизъм между сингуларност и плуралност, за
да може да бъде държано в статута на тяло с тайната и упорита,
и може би просто визионерска надежда, за пресичането в
далнината на хоризонта на тези недокосващо-се-докосващи-се
успоредни прави.
Тялото е сингуларно, защото до тялото като тяло аз мога
да се докосна само и единствено през своя собствен опит като
тяло, чрез самата ми екзистенция, протичаща и осъществяваща
се като тяло и само като тяло, от друга страна, битието
става споделимо и онагледимо в насъщния и буквален плурализъм
на тялото в pluralia tantum – всички хора са тела, всеки
един поотделно и всички заедно са в режима на корпорална
онтология, онтология на-към – тяло-о-тяло, тяло-към-тяло,
тяло-срещу-тяло, тяло-за-тяло, тяло-до-тяло, тяло-чрез-тяло
и т.н.
Баналността на тялото е неговата множественост: „Защото
тялото е винаги в множествено число“ 17 , тълпата, видът,
17
Нанси, Жан-Люк. Corpus..., с. 65.
85