Tqloto_tekst_Desi_red

ни два съществени полюса – присъствието и отсъствието. Тялото
в пълнотата на неговото присъствие като възможност,
способност и наличност – въплътени от античния мироглед и
разобщението на отсъствието, чезненето и безплътието на
тялото от настоящето, както и техните противоречиви антиномични
текстове, чиято екзистенциална апория заслепява
с величието на своята аграматичност, тоталност и другост.
А текстът е повече от нещо свързано, от нещо изтъкано,
вплетено в логическо кросно и в совалките на диалогичността
– пано на застинала комуникация, отражение, документална
архивистика. Текстът се преживява в настоящостта, в актуалността,
в своето вечно разгъване и настъпване hic et nunc,
точно както тялото е движение, прорив и промяна. Тялото и
текстът непрекъснато се състоят, непрекъснато са налични,
състояващи се като оприсъствяване на битието и света, на
самите нас и всичко около нас; а освен това и като насрещни –
нетукашни, не само сегашни, но и емблематични, съобщностни,
надвремеви. Тялото текст е оприсъствеността и проривът,
съблазнителността на всеки текст и еротиката на разчитането-разсъбличане,
както и винаги очевидната голота. Текстът, в
най-структуралистичния аспект, в прелъстителната лекота на
семиозиса е същото усилие за изобретяване на смисъла, което е
тялото, което поддържа, носи и удържа битието като такова.
Когато се говори за текст, вече едва ли може да се отричат
прозренията на Ролан Барт за тази фина тъкан, изкуство
на свързаността, което все пак е греховен гордостен акт на
Арахниева невъздържаност, наказуема със страховитата откритост
пред безкрайността на въпроса – тялото текст повече
ли е от сянка на смисъл, на текст – а и не е ли нов пореден разказ.
Страхът от интуицията на разума, че всичко човешко е разказ
за невъзможността на разказа. И въпреки това дързостта да
съществуваш е дързост да бъдеш разказ – не напомня ли това
230