Tqloto_tekst_Desi_red

основните черти на човешкото като човешко. Най-напред
човекът е същество, което се осъществява като битие
чрез своето разбиране, т.е. той е преди всичко същество,
което добива знание, питайки за истината, за как-битието
като такова, за неговата каквина. При това човекът е
същество на действието и движението –той се утвърждава,
преодолява трудностите и са му присъщи витални
потребности от храна и сексуалност, които по своето естество
са все кинетични. Душата притежава най-висшата
способност – разумността, нусът е част от нея, той не е
вън, не я превишава, а напротив, е съвместен, посредством
него душата разбира, нусът е подвижен – той се разпростира
и трансформира, развива; душата е самодвижна. Другата
основна част на душата е волята и нейната волева желаеща
способност, с нея тя изпитва гняв и се проявява като нравственост,
като мъжество, а третата е сетивната, тази,
която опира в самото усещане и преживяване в афекта, с нея
душата обича, но и изпада в невъздържаност в страст.
... отличаващи се едно от друго тези начала: едното е, с което
душата разбира, и то се нарича разумно начало на душата, а другото
е това, с което тя обича, изпитва жажда и глад и се отдава на
други желания; него ще наречем неразумно и отдадено на желания,
отдадено на пресищания и удоволствия...
... Онова обаче, което се отнася до гнева и чрез което се гневим,
дали е трето.. гневът понякога враждува с желанията като нещо,
което е различно от тях 49 .
Интересен факт е, че въпреки всичко и при Платон душата
е разлята по цялото тяло, притежавайки чисто телесни
49
Платон. Държавата, 439 d–e; 440 b. Т. ІІІ, с. 168.
191