Tqloto_tekst_Desi_red

вуващото. До голяма степен движението реализира пресечната
точка или някакво обект-субектно μεταξύ на макрокосмическото,
което се изявява на-към мик рокосмическото – тялото като
насрещност и дразнение, като сетивна провокация-усещане, известявайки
своята наличност, явяване като явление. Докато
тялото в микрокосмически аспект е действителност, която
се осъществява динамически като преживяване, от една страна,
а от друга, само преживява динамически реалността-действителност
в нескончаемата поредица от дразнения-осезания,
осъзнавания.
Така тялото се осмисля в глобален феноменологичен аспект
като орган за съществуващото, като „орган на възприятието“(Хусерл)
именно защото е живо и е способно на междеене –
μεταξύ, както и на способност за проявяване и явяване – δύναμις.
Движението предава кинестетичния характер на тялото и на
неговите „изначални дадености“(Хусерл), дефиниращи го като
подвижност, текливост, трансформативност, но и като кинтагма
– отношение. Тялото, движещо и динамично, е някаква
актуалност, симплоке от субективна спонтанност, воля и рецептивност,
които се свързват-сплитат в конкретността на
„оживени“ действителности-прояви. Както отбелязва Левинас:
Живото тяло, нулевият пункт на представата, е отвъд
тази нула, то вече е в света, който конструира...(Живото
тяло) е пространствено движение на субекта, което конструира
пространството по начина, по който се извършва конструирането
на времето, произтичащо от пра-впечатлението:
времеенето „важи... като овременено“ 42 .
Тялото в движението се екзистира и като тяло потопе-
42
Левинас, Емануел. Цит съч.
289