Tqloto_tekst_Desi_red

на кинетичната презентност. Ако Античността припознава
движението като характеристика за безсмъртната душа,
а нейната „самодвижност“ като свобода, израз на волята, избора
и атанасията є, то движението е онова, което изявява
тялото в най-широкия му смисъл на въплъщение и оживотвореност.
Движението генеративно изгражда тялото като текст
на-през-и-във време-пространствените модулации – в модуса на
една собствено-присъща екстатичност и пластичност. Движението
експлицира тялото като пластика, като междеене,
като разгърната потенциалност на възможност и способност
за предстоящост в самата актуалност на настоящето, т.е. в
спецификата на собственоприсъщия му онтичен δύναμις.
Движението, от друга страна, е свързване, прорив и преход
– комутация на биномията там – тук – μεταξύ – от едно
тук към друго там, което се присвоява като тук на същото
това тяло, което превръща, в-чрез присъствието си всяко там
в тук. Движението е собственият език на тялото, нямата
не-нямост както на corpus contra fusis, така и на corpus contra
soma. Движението, стаено вътре в непрозримостта на самия
организъм, който живее в логиката на собствената си упътеност
– повседневната ориентираност на-към жизнената сила:
храната, пиенето, преобразуването, постигането на енергия,
отделянето, съня, бодърстването и продължаването-умножаването
на живота-телата и т.н., т.е. към силата и способността;
както и на цялостно екзистенциалната виталистична
мощ – детството, младостта, зрелостта, старостта, т.е. в
самата модулативност на онтологическата форма на едното,
което е разроено на собствената си множественост, формално-екзистенциална
и физиологическа Тялото представя самото
себе си екстензивно – неговата моментна състоялост е случване
от предшестващото, но тя подготвя и самото ново идно,
то е непрекъснато резултативно на миналото и бременно и
обременено с бъдещност. Тялото материализира, прави види-
283