Tqloto_tekst_Desi_red

целостта на своите актове – и единството, което е самото
съществуващо, е всъщност някакво отпадане и догаждане до
единството през множествеността, осезаване на болезнената
неустойчивост, която се явява като неизчерпаема пъстрота.
Непрестанна множественост и дори велика и непостижима
множественост се осъществява през всичко в битието, както
и в културата – най-вече през телесността; множественост,
която всъщност е трансформативният модус на всяко
живеене. Тялото се състои текстуално тъкмо като удържаност
и отношение, като единство от множество прояви и
трансформации, като собствена история-разказ, ограничена в
рамката на едно съществувание, разкриващо обаче цяла мрежа
от консеквентни връзки и релации с конкретността на други
съществувания (тела) – в ритъма на постоянни комутации и
конклузии.
В говора за тялото някак имплицитно винаги става дума
за съществуване, за живеене, за живота като живот, но и живота
като собственото му отсъствие, като заплашеност, отсъствие,
дори отмахнатост (без дори изобщо да се нихилира
отношението към смъртта 1 ). Дискурсът за тялото е дискурс
колкото за живота през всички негови мислимости, толкова
и за пограничността, за пълната невъзможност за мислимост,
за тоталната радикална и ужасяващата Другост – небитието,
смъртта, отсъствието като нищо, за напуснатостта на живота.
При това дискурсът за корелациите: живот – смърт,
1
Дискурсите за тялото през смъртта, през перспективата на нихилирането,
онищостяването и трагичната предопределеност предполагат съвсем различен дискурс
– от една страна, много по органичен, а от друга, много по-ултративно екзистенциален
и/или метафизичен и дори мистичен. Изследването „Тялото текст“ поради
това съсредоточава вниманието си преди всичко върху живото тяло и тялото
в модуса на собствената му оживотвореност, откъдето се изтеглят и основните
презумптивни нишки за оприсъствяването като един от основните модуси на телесността,
която представя – реализира в себе си модуалността и трансформативността
на самото битие.
303