Tqloto_tekst_Desi_red

човека, отколкото говорен от него, език на природата, в който се
разкрива най-скритото и едновременно най-истинното, защото е
най-неконтролирано и неконтролируемо съзнателно, език, който
заразява и свръхдетерминира със своите възприети и невъзприети
послания“ 5 .
Тялото, живото тяло, с неговата недостъпност и неподатливост,
със спецификата на изплъзването му, всъщност е част
от вечно изплъзващия се отговор изобщо към смисъла на битието.
Но упорството на говора за тялото е продиктувано от
ураничната жажда да се досегне и долови, или поне малко да се
проясни хоризонът на собственото ни отдалечаване от нас самите.
Защото гладни и жадни сме, а душите ни се нуждаят от
лекове, от думи – Nutrimentum spiritus. Храна за духа...
Надпис, поставян на библиотеки...
5
Бурдийо, П. Предварителни бележки относно социалното възприемане на тялото.
– Критика и Хуманизъм, 1999, № 7.
440