Tqloto_tekst_Desi_red

която разкрива виртуалното поле като пространство, което
едновременно се поражда и самото то поражда. Полето
е силно генеративно потенциално и актуално, то обладава и
реализира присъствие – дюнамис, създавайки илюзията за хаптична
откровеност. Образите не се преживяват през някаква
дистанция, а като присъствие, като телесна наличност и
дори като дактилна реалност. А парадоксалността на това
отношение гради колкото ефекта на образа, толкова и онтологичната
му способност за бъде отношение между изобразителен
знак и изобразително пространство.
Гладкостта като организационен прелом в изкуството може
да се тълкува като основен елемент на модерността и виртуалността.
Съвършената техника довежда до усъвършенстване
на способите и до нови отношения, до нови феномени на образната
система, които обаче са и винаги и пораждане на нови
ментални структури и взаимовръзки.
Далеч съм от представата, че техниката се развива независимо
от човешкото и неговия мисловен апарат, от забавянето
на духовния ресурс и ускореността на техническия прогрес.
Релативността, съотносителността тук е по-прозрачна
откъдето и да е било. Новите форми на изкуството, новите
медиирани и виртуални инсталационни и кинетични жанрове
са в контек ста на техническото развитие. По-скоро въпросът
трябва да се постави по друг начин, защо развитието на техниката,
обогатяването на техническите способи не спомагат
за промяна на твърде стеснения екзистенциален хоризонт на
човешкото, защо не постигат необходимото духовно освобождение,
защо вътрешната еманципация в момента е само
еманципация от ценностите, и то в аспекта на натрупания
етос и естетис, които са целенасочено разграждани, но невъзможни
за изобретяване или пресъграждане днес в ситуацията
на аморалистичен плурализъм и нравствена ирелевантност. В
376