Tqloto_tekst_Desi_red

с ейдетическата осъщественост и пълнота на качественото –
на качеството като форма на същностно уникално оригинално
битие – шедьовър. Личността е радикалното на човека както
човек, на тялото като въплътеност и осъщественост; като
ценност и неповторимост, произведението на съществуването,
шедьовърът, единствената ценност, епифания на самата
възможност и актуалност на ценното като такова – тъй като
в широтата на ординарната повторяемост ценността е ирелевантна
откъм екзистенциален смисъл. Личността прави тялото
тяло, той като то е нейното проблясване и реализация,
полето на действителността, в която става „събитието“ на
съществуването.
Неслучайно темата за тялото се актуализира, когато специфичната
индивидуация на личността се е осъществила в непосредствения
контакт между човека и Бога, в диалога и спасението,
в осъзната одушевеност – съсъд на божествената милост,
разпръснатост и сведеност до всеки един поотделно – да си
ти, да съществуваш е неизмерима Благодат и проява на непостижима
демиургична Милост. Човекът е извоювал своята
душа от органичната немота на цялото, от монолитността
на вещественото, сега трябва да отвоюва тялото си. Борбата
е може би по-тежка, защото безсмъртна и божествена, душата
е естествено по-леко онтологично оправдавуема, докато тялото
с крехката тленна, уморяваща се и изхабяваща се енергийна
инерция непрестанно клони към случая, към произволното, към
неудържимата мимолетност и небитийност. Тялото се нуждае
от ново онтологично оправдание, тъй като то е намесено
в перспективата на оличностяването, на психологическата неповторимост,
на екзистенциалната съвместност; без изобщо
да бъдат отчетени спецификите на парадоксалността на несводимите
езици, на противоречията и първоначалата. Модерното
тяло се появява на сцената заедно с модерната личност със само-съзнаващия
се оличностен психологически неповторим човек,
312