Tqloto_tekst_Desi_red

като че ли пътуването го предполага в една абсолютна наличност...
ако е възможно да получим нещо, то това са само усещания...
Оказваме се слисани свидетели на зрънце кожа, на пори, на
мъх, на потръпвания... 15 .
Съотнасянето, имащо характера на закон или пък на биномична
връзка между тялото и погледа – виждано-и-виждащо,
има колкото материален, толкова и ментален модус.
Подобна съчлененост полага не само границата, но и хоризонта,
разгръща потенциалността и задава ракурс на дюнамис за
действие-въздействие, съставя фона, пейзажа, гледката, света,
активизира, гигнотично разпалва impetus – желание-намерение,
което придобива израз. В своето великолепно изследване
„Окото и духът“ Мерло-Понти изследва обсега като
взаимоотнесеност на погледа-тяло и на силата, която се
разгръща, а тази сила е екзистенциална, онтологична и естетическа.
Оптичната сила на окото, което задава обсега, не
само доказва тялото, но преди всичко го присвоява, разпознава
като свое, а не като биологична и информационна машина,
а като гледка, доставяща наслада, като екзистенциална игра
проникване-обладаване, която разкрива самото съдружие на
съществуващото:
Тялото ни – не това възможно тяло, за което е допустимо да се
твърди, че е информационна машина, а онова действително тяло, което
наричам свое, дежурящият, мълчаливо заставащ зад моите думи и
действия. Заедно с моето тяло трябва да се разкриват асоциираните
тела, „другите“, които не са зоологически сродни с мен, а които витаят
в мен и аз – в тях, и заедно с които витая в едно-единствено,
действително, присъстващо Битие, както никога животно не е вита-
15
Дрьове, Патрик. Нови малки етюди върху желанието да виждаш. С. 1996, с.
14–15.
250