Tqloto_tekst_Desi_red

Съотносимостта между първопричината вода, която
създава и удържа света, и оживотвореността-душа-материя
клони към онзи код на разбирането за хармонията, за снемането
един в друг на макрокосмоса и микрокосмоса, за съзвучието
и съобщността на съществуващото, за общия принцип между
отделните проявления за хермесовия, мистериен принцип
„Всичко е във всичко“ 18 . Душата-вода е буквално разлята във
всичко. Душата-вода е принцип на оживотворяване, който
осъществява както битието, така и човека. Водата е стихия,
праначало, освен трансформацията си във вид на душа,
на материално и оживотворяващо начало, субстанция, която
дава освен душата на човека, създава и душа на света: „във
вселената е примесена душа; може би за това Талес вярвал, че всичко
е пълно с богове“ 19 . В съместността на оживотворящата сила
на водата като оживотворяване – веднъж на мирозданието
и втори път на човека, се открива и откроява схващането
за една сетивна всеобщност, която Анаксимандър след Талес
ще се опита да изясни и ограничи и представи посредством
идеята си за апейрона, за онова, което е отвъд опита „неопитното“,
отвъд възможността за прекосяване от единия
до другия край. И всъщност така ще утвърди зададеното
от Талес търсене на единството, защото неговият апейрон
е хилозоистичен – едновременно оживотворената материя,
но също така и „вечно постоянното единство“ (Ницше), „неопределеността“
(Ф. Шлайемахер), която определя, която се полага
като дефинируем фундамент на онова, което се състоява-изгражда.
Мисленето за водата при Талес е мислене както за първоизточника
и първопричината, така и за всеобщността, за об-
18
Съществена дефиниция на хармонията, като основна представа за човека и
битието в Античността, код за разбирането на тоталното понятие на античната
култура космос.
19
Аристотел. Метафизика, І, 22.
130