Tqloto_tekst_Desi_red

но, откъдето възхищението и презрението към телесността
като такава. Тялото е инструмент от-и-за битие. То е стряскащо
в своето присъствие и наличност, в своята непринудена
естественост и в принудата на естеството си.
Шокът от тялото въвежда в процедура на отстояния, на
отчуждение, които довеждат до постмодерното състояние
на постчовешкото тяло – репрезентируемо в набора виртуално,
електронно, излъчено, отпринтено, холограмно, цифровизираното,
излъчено и винаги безплътно тяло. Все тела, които се домогват
до непредположимата и невероятната форма на съществуване
не през плът-тялото, не чрез-с, дори не покрай, а срещу
дишащото тяло, до съществувание в отсъствие от тялото.
Постмодерната ситуация е ситуацията на духа на мисленето
на личността субект от къснотехнологичната епоха на интернет
и клонингите, която се осъществява като екзистенция на
отсъствието и най-вече на отсъствието от тялото. Отсъствието
е дълбоката неприсвоеност и разобщеност на човека от
собственото му тяло, което е обърнато срещу самия него, но
вече не като греха, смъртта, тлението и срама, както е в средновековната
християнска мисъл, но сега като механизъм, инструмент
и апарат.
Тялото е манипулирано, за да се манипулира извоюваната от
епохата на Ренесанса, Просвещението и Лутеровата революция
свобода на човека да притежава себе си, т.е. да притежава
тялото си, да бъде отговорен и пълновластен господар върху
своята самоличност, изява и плът. Манипулацията замества
отговорността-избор-свобода с привидното, с желанието и с
атавизма. Сега, за да се плени духът, наново трябва да се плени
тялото, но това не става чрез директното показно и наказателно
аутодафе на инквизицията, а чрез институцията, която
се превръща в част от самото тяло, която буквално прозрачно
и непрозримо се внедрява-втъкава в него и се въплъщава в текста
на телесността. Този акт на дисциплиниране се осъщест-
317