Tqloto_tekst_Desi_red

пик е християнството, което се възползва от целия античен
културен опит, за да постанови себе си като една култура на
ново отношение-изразяване на тялото. Можем ли да твърдим
и възможно ли е да мислим културите през телата им, да кажем,
че една култура е културата на тялото, че всяка култура има
свое тяло, ново тяло, несводимо до предишното. Културата
изработва непрекъснато нови и нови тела, в които да помещава
себе си – човека като такъв. Можем ли да си позволяваме
все още от срам и неудобство да пестим този реален факт,
че Културата, с главна буква, изобретява човека, създава го и
също така създава и неговото тяло, създавайки множествената
мрежа на неговите осъществявания като дискурси, текстове,
смисли и потенции.
Трябва ли да укриваме и спестяваме истината, че човекът
е тестово същество, което създава текстове, в които прави
от себе си това, което всъщност е; че превръща случайността
на всичкото в подредба и мироздание и е невинно-виновен
за всичко онова, което е; отговорен пред себе си и екзистенцията
си, дори пред другите поколения, защото осъществява
битието си именно така, а не иначе. Тялото е осъществяване
на човешкото, и то през неговите парадокси, антиномии,
противоречия – в тях въпреки-и-чрез тях, толкова немислимо
колкото и самият необуздан Космос на всичко, което достига
до съществувание.
Модерното тяло е радикално друго и различно от телата на
другите епохи просто защото то се конструира не през своите
присъствия, но преди всичко през отсъствието, т.е. това
е тяло на дистанцията. Модерното тяло маркира съществуването
през самотата, алиенацията и техническата алтернативност,
през капитала, който го превръща в „принадена стойност“,
и пластичната хирургия, която не само го прави вечно
младо, уподобява на недостижимия идеал за „съвършеното“, но
и го обезличава и свежда до маска, дреха, отнема му субстанци-
305