Tqloto_tekst_Desi_red

Също животът – защото, дори да не го следва никакво друго благо,
е желан сам по себе си 62 .
Античността предлага една визия за тялото като налично-благо-битие,
присъстващо-открито, дишащо-оживотворено,
способно като възможност и действие – дюнамис; хармонично,
силно, достолепно и безспорно красиво, особено в
самоочевидността на младостта. Младостта, която е едновременно
сила и потенция, реализация, действие и движение
и обещаваща способност, красотата на човешкото тяло е
споделена като красота на всеобщото. Самите богове във вечната
си младост са въплъщение на красотата, на силата, на
младостта, на дюнамиса. Божествената им енергия е означена
именно от проявлението на тяхната красота – тя е епифания,
свързана с определен период от време, място и конкретна роля,
защото изразява и определен онтологически потенциал. Атина
е колкото богиня на войната и на блестящите военни доспехи,
толкова и богиня на мисловната победа, на победата в спора, но
също така и богиня на сръчното тъкачество и още повече на изцеждането
на зехтина от маслините. Затова и най-свещеният
предмет, свързан с нейния култ, вероятно пазен в Партенона,
е бил просто едно парче маслиново дърво. Богът в античния
свят не е отчужден от своето тяло и по някакъв начин тялото
му е осезаемата форма на неговото битийно присъствие,
което е достъпно за човека.
Тялото е именно тяло, човешка форма на битие, оформената
материя и осъществен ейдос. Категориите на античната
философия са категории и на античната естетика, както доказва
Лосев. Благото, единното, числото, умът, душата, материята,
тялото, мярата са разкрити в сложна съотносимост
в хармонична взаимосвързаност и съвкупност, която разкрива
62
Аристотел. Реторика. І, 6, с. 60–61.
217