Tqloto_tekst_Desi_red

съм също и само тяло. Тялото е граница, и граница преди всичко,
доколкото е на-към-за другите. Тялото е моята съобщност и
съвместимост с другите, но и чужденецът, чуждостта, която
нахлува в мен през насрещността на наличието мое и чуждо.
Защото тялото ми е дадено от другия, то ме постига мен
самия като тяло, в уюта и неразчленимостта на моята иманентност
и вътрешност, като нахлуване отвън, като идване
на среща, като опозиция, като натрапен поглед, чийто субект
не съм аз, поглед, за който аз съм тяло гледка-обект.
Собственото ми тяло идва насреща, появява се срещу мен
самия, защото ме явява на мен самия като поглед отвън, като
репресия отстрани, отсреща. Тялото ми е дело на погледа на
другите, поставен върху ми, в позицията на понасяне, тялото
освен изложеност и излагане е и понасяне, на тази изложеност,
явяване и в този аспект то е откритостта ми пред света,
пред мен самия и пред другите. Тялото е търпението, издържането
на насрещния поглед, който го отграничава, явява и прави
явено тъкмо като тяло, и то като тяло-на на-мен-самия. Другият
идва насреща като тяло, но ориентира моето тяло да дойде
насреща към мен самия също като тяло, кара ме посредством
разобщеността на собствената ми субективна потенция, ракурсно
адекватно можене, да се постигна разположа като тяло.
Моето тяло е моето неотменимо и неотместимо тук.
Тялото е не просто онтологичен модус, не просто е осъществяване
на екзистенцията, дори не просто дава място и повод
на съществуванието 18 , то ми дава пространството като онто-
18
„Телата са местата на съществуване, и няма съществуване без място, без тук.
Тялото-място не е пълно, нито празно, то няма нито вън, нито вътре, нито части,
нито цялост, нито функции, нито цел... тялото дава място/ повод на съществуването“
или „Две тела не могат да заемат едновременно едно и също място. И следователно
няма вие и аз по едно и също време на мястото, където пиша, на мястото,
където вие четете, където аз говоря, където вие слушате. Няма контакт без раздалечаване.
... Непроницаеми тела: само непроницаемостта им е проницаема. Достъпът
като стена, която отеква на плътно.“ Нанси, Жан-Люк. Corpus..., с. 30–31, 60.
87