Tqloto_tekst_Desi_red

ярко е антиципирана онази Паскалова нежност към човешкото
и към неговото тръстиково достойнство, към величието на
малкото, заключено в красотата на един проблясък, мълниеносно
разцепващ неделимостта на вечността колкото като време,
толкова и като благодат и милост, но преди всичко като
другото на битието. Силата и мъдростта на крехкото и трагичността
на затвореното като проблясък и миг в безграничността
на обгръщащото го.
През дълбоките основания на μεταξύ платоновия идеализъм
се освобождава от онова лековато визионерство, което често
пъти му е било налагано и го е обезкръвявало до кух абстрактен
модел на еднозначна символична отвлеченост. Помежду е някаква
освен онтологическа ситуация, ситуираност и състояние,
но и особено екзистенциално техне – свойство, инструмент и
изкуство, битиен и мисловен модус. То е транс цеденция на иманентното
и интимизиране, инкорпориране на надвишаващото
и надмогващото. Μεταξύ работи с хоризонтите и разпростирането
като пространство и с екстензивността като време и
протичане, като движение, като не-стазис, то е пластическата
мисъл в тялото, „течащата материя“, менливостта, и стоплеността
на огъня и самодвижността на духа (защото още за Талес
душата е примесена, втъкана μεμείθαι във всемира и тя не е нищо
друго освен един движещ принцип на вселената κινητικόν τί, дори самата
вселена, в нейното вечно самодвижение е преди всичко душа). Едно
отричане на утаеното в себе си, на дълбокия стасис на мъртвото
и образ на живото и оживотвореното като ек-стазис
от една страна, а от друга, като снемане на противоречието
в равновесната ситуация на общата точка на стабилитета –
хармония-равновесие-съзвучие на досега и сближеността, подобно
отвеса, който в допира на вертикалата и хоризонталата създава
правия ъгъл.
Μεταξύ промеждутъчността, междустоянието обаче е много
по-дълбока идея, то е някакво същностно изражение на недели-
176