Tqloto_tekst_Desi_red

една епоха на уж панесетичното, в което единственото, което
напълно не може да бъде възстановено, е самото естетично,
защото е маркирано, обхванато, парализирано и анестезирано
от едно чисто псевдо- и дори анти- естетично, утилитарно
и онищостено, което не му позволява да конструира нова естетическа
йерархия, която да е едновременно опозитивна и диалогична
на етоса. Докато всичко е положено в ситуацията на
своето същностно отсъствие, а това е собствено оригиналната
ситуация на постмодерността, и до екзистиране чрез подобия
и симулакруми в праксиса на един безсмислен и поради това перверзен
капитализъм – спасението изглежда невъзможен мираж и
глуповат сантимент. Между впрочем което ясно обяснява или
захаросаната стилистика на изкуфял сантиментализъм-нео-романтизъм,
или тоталното бягство-неразбиране-невъзможност
на-за красивото. Та в последна сметка се оказва, че единственият
значим ефект от техническата свобода е ситуацията на
вътрешна екзистенциална скованост в привидността и същностното
отсъствие.
Гладкостта и плоскостта изглежда са емблемите на постмодерната
ситуация, която е разгръщане на екзистенцията в
каталептичността на хоризонталното, а не в сигнификативните,
субординационни вертикални проекции. Затова и възвишеното
като категория на изкуството и кинезата са последните
носталгични алтернативи, през които изкуството се
опитва да възкреси, спаси и обнови, да осъществи и възкреси
като сътвори-намери ново екзистенциално основание. Опозитирайки
го на унификацията, наложена от стихията на перверзната
глобализация, която е глобализация само на капитала,
но не и на човешкото. Гладкостта е белегът за плоскостното,
повърхностно, технически съвършено 15 хоризонтално, виртуал-
15
Нека напомним плазмените екрани за компютри, стъклото в архитектурата,
плоските, тънки мобилни телефони, латексът, лака, сатена, микрофибъра, дори облицовките
и гранитогреса – строителни материали, облекло, техника, дори храни – все
377