Tqloto_tekst_Desi_red

менно разкривайки, скрива непостижимата си тайна, възпламеняваща
се и угасваща на ръба на логоса, в който просто проблясва,
но в който „по необходимост“ се скрива.
142
•
Душата, разкривана през категориите на първоелементите
като α̉ρχή – вода, въздух, огън, земя, дори като съчетание на някои
елементи, както прави това Парменид, за когото душата възниква
от „земята и огъня“, или дори в много красноречивата представа
на Емпедокъл, според която по силата на съдбата δαίμων
„демотът облича душата с тяло като хитон“ е душа-жива материя,
съществуващо тяло, материална субстанция, дори принцип на
„всички елементи“. При цялото напълно телесно разбиране на мирозданието,
душата също се мисли като тяло, макар и като „висше
тяло“, в което обаче се осъществява не друго, а самият език на
всемира. Умишлено не се отчита кога ù се приписва смъртност
или безсмъртие, но това все още не е централна тема от дискурса
на душата, независимо дали е смъртна или безсмъртна, в нея се
снема самото мироздание и тя е част от неговото осъществяване,
от неговата артикулация. Темата за смъртта и безсмъртието
е толкова съществена, че е така или иначе хипотекстуален
лайтмотив на всяко говорене за душата и тялото.
Още повече, че като част от α̉ρχή-то самата душа трябва да
се мисли в онази консеквентност на отвореността и взаимоотнесеността,
на движението и снемането на общото, през които
се осъществява и част от основния дискурс на тялото и от
особена важност за осмислянето на „тялото текст“ като част
от общия дискурс на човешкото. Намеква се за някаква паралелна
и неизказана директно импликация на дискретното усещане за абсолютната
неразчленимост на собствения ни епифеномен. Изказването
на душата през езика на първоначалата е представяне на
душата – в-и-чрез тяло. И тази съгласуваност на тоталните дис-