Tqloto_tekst_Desi_red

Още повече че собствените дискурси на тялото са преди
всичко дискурси за границите, ограничеността, лимитираността,
откъм които то компенсаторно разбира, осъзнава и
проектира без-грижието, без-болезнеността, без-граничността,
без-брежноста, без-крайността, дори без-смъртието. Всички
тези без-, които са отричания на категоричността на очертанието,
на натрапчивото и болезнено осезаемо тук, от което
няма излаз или екстензия. Екстатическото е изключително именно
поради тази изтръгнатост от стасиса на граничното, на
тук, а тук и представата за тук става възможна и постижима
най-вече посредством това тук на тялото, което е едно неотменимо
и абсолютно и перманентно винаги мое тяло-тук. Тялото
е самото тук, тукашността на тук, абсолютът на точката,
на центъра. Докато напротив, безплътното тяло е лишено от
стасиса на тук, то е пространствено екстатично, то е стасисът
на динамичността, то е тук, и тук на онова там след малко,
то е пространствено репрезентируемо в своята същност на все
същото, където и когато да се покаже тук, там, навред, сега, след
малко, после, след необозримо количество, време или пространство,
без това негово тук да е значещо охарактеризирано, а и
да е непрестанно ирелевантно. Медийно всеобщо, фасцинентно,
навред, неограничено, повсеместно и безгранично – атопично, безплътното
тяло е свободно от времепространствените обязаности,
то се рее в своята хиперреалност на самата реалност,
то е ефимерно, безтежестно и най-вече безхарактерно, то е характерът
на всичко, което е всъщност нищото, защото Протей
е протетичността на всъщност нищото на всичкото и
всичкото на нищото – всевъзможното, което в последна сметка
е някакво отсъствие. Откъдето лесно може да се изтегли античната
представа за материята като несъществуваща, като нещото-нищо,
като нищото на всяко нещо.
Атопията на безплътната плът не я прави обаче нерепрезентируема,
а напротив, я прави тотално репрезентируема,
358