Tqloto_tekst_Desi_red

ящостта. Основният проблем е оксиморонът на очевидността:
тялото, макар и тук – живо и дишащо – отсъства. Тялото
се е разредило и обезплътило, човекът съществува в разобщение
от тялото си, от целостта на личността си, и търсенето
на причините за този факт е един от импулсите на изследването.
„Тялото текст“ си поставя за задача да дешифрира
причините, да надникне в техните основания, да разпознае, в
контекста на редица изследователи и теории, как тялото се
загубва и как повлича със себе си реалността и смисъла. Два са
основните изходни пункта – контрастът на присъствието и
отсъствието, от една страна, а от друга, начините, по които
бива мислено тялото в две, до голяма степен напълно различни
култури по отношение на тялото, но и дълбоко взаимносвързани
не само в аспекта на философско-културния процес – Гръко-римската
античност и Модерността. Целта на паралела е
да се откроят недвусмислено и ярко отликите, приликите и
въздействията. Античността може да бъде представена като
епоха на присъстващото тяло, на Танталовото тяло, докато
Модерността като епоха на чезнещото тяло, на отсъствие
от тялото, на нарцистичната образна проекция на призрачния
и прозрачен симулакрум. Паралелът се развива в няколко аспекта
и през опозицията присъствие – отсъствие и през опозицията
на менталните модели човекът „социално животно“, втъкан в
живия организъм на града-държана – полиса-тяло, и човекът от
днешния ден, оставен сам на себе си, урбанистично алиениран,
консумерчески фрустриран и корпоративно подчинен.
Тялото се мисли не само като одушевената физика на човека,
а като въплъщение на човешкото и само човешко съдържание;
на дълбоките модуси на човешкото и неговата специфика,
които могат да бъдат разчетени чрез конструкта „тялото
текст“, но не от семиотичен или семиологичен ракус, а като
проследяване на режима на самите вписвания, в което се състои
и самата проскрибция – отговор на необходимостта, очертана