Tqloto_tekst_Desi_red

Причината за ефективността и социалната предпоставеност
на симулакрично-нарцистичната система е имплозията,
упражнена веднъж върху структурите на ценностите,
чрез тяхното релативизиране, и втори път в имплозията
на отчуждението и разобщеността на личността и отсъствието
от тялото, неговото обезплътяване и маргинализиране.
Трагичността на симулакрума е този успешен опит да се
представи външното и плиткото като вътрешно и дълбоко,
да се мисли тялото само като механизъм, машина, която
трябва да се поддържа, смазва, ремонтира, трудът да е повинност
и силова ефективност, да не се мисли за субстанциалния
смисъл на насладата и диалогичността, чиито измерения са
любовни, интимни, трагични, често неизповедими. Тялото,
изложено на публичен поглед, е лишено не просто от интимността
си, то е лишено от субстанциалността си, от автономията
на своята собствена автентичност. Общуването,
диалогът са станали не споделимости на топос и доверие, а
ретранслирано непристойно воайорско надникване-надзъртане
в едно масовизирано пространство, отвсякъде обгледимо
и превземаемо, което е моето собствено тяло. Отсъствието
от тялото е най-вече отсъствие от интимността.
Липсата на обсценно тяло е и липса на свещеното тяло, липса
на дистанция не само на коректното възпитание и деликатността,
но преди всичко липса на перспективно отстояние,
на отдалеченост и независимост на погледа, който съзерцава,
гали, доближава се, но не се слива със съществата и се случва
като свобода, като сам дава и реализира свобода, както и
продуцира съзерцание-знание-теория. Откритостта от друга
страна вече не е възможна, защото изложеното е насилено,
поругано; то не е разгърнато, а е разбулено, съблечено, то не е
засрамено, а дисектирано от погледа – насилие на другото над
своето и своевостта.
430