Tqloto_tekst_Desi_red

то миросътворение и вечно актуална демиургия. Логоцентризмът
на екзистиращия се homo sapiens е почти неопровержим, макар
и невъзможен дискурс на човешкото за целостта, за самото
него и за онова отвъд надвишаващото го и укриващо се под него.
Ако въобще е възможно да се говори за цялостно опоетизиране
на мирозданието, което да се противопоставя на разомагьосването,
това е възможно, а и се осъществява непрекъснато, посредством
удивителната потенциална, а и не само, мощ на дискурсивната
демиургичност. И тъй като дискурсът, понеже той
е акт на конотативност, неизбежно тълкувателен, разбиращ и
критически – в свободата на изречеността-онагледяване, е една
непрекъсната криза. Така кризата е мислима като единствено
възможната неопровержима форма на поетично състояние, при
която всеобемността е непредпоставима, защото съумява да
се активизира неочаквано чрез съвсем непредположими нива на
експликация; в конкретиките на болезнените актуалности.
Дискурсът е кризисно отреагиране на създала се семантична
ситуация с натрупана енергия, изискваща разрешение-разтоварване.
Кризата 3 като семантичното активиране на дискурса и
3
Криза – терминът идва от старогръцки език κρίσις, –εως, ή, където има твърде
широк кръг от значения на пръв план/ниво – отделяне, разделяне, разкъсване, раздор,
спор, борба, противоборство, но в по-конкретен избор, оттук решение, дори
разрешение и изход до конкретен резултат. От друга страна, това е самото обсъждане,
разследване, проследяване, самото съдебно решение, съд, възмездие. Откъдето и
по-широкото – викам на съд, повдигам обвинение, процес, водя процес. Кризисът е и
присъдата, отсъждането. В абстрактни употреби служи, за да означи целия процес
на тълкуванието от присъдата, до причините за действие. Предизвикателството
да се мисли философският дискурс като една вечно настояща криза, предполага презумпцията
употребата на думата „криза“ винаги да притежава една ехоична контекстуалност
на усъмняване, проблематизиране, обсъждане и осъзнаване на наличната
диспропорция, която е драма, стълкновение, противопоставяне, действие-срещу
действие, мисъл срещу мисъл. Една ултимативност и съзнание за предразположение
към конфликт и финитност на заложения енергиен потенциал, който, изчерпвайки
се, създава вакуум – и изисква ресурс за разрешаване. Кризата притежава чисто естетически
оттенък като действие-трагедия-колизия, несъответствие, несъвпадение,
комедия, въздействие, израз, обобщение – самото изкуство като сумиране на
духовна енергия и отреагиране на наличното като свят и Аз е пространство на
52