Tqloto_tekst_Desi_red

от вълнение, тя е въплътена от него, но и то е пространство
на нейното осезание. Липсва обаче единяващо схващане за представимостта
на цялото от афекти в границата на индивида –
той е тласнат от една проява към друга. Душата е акциденциално
просветване – тялото е непрестанно тук.
Тялото у Омир следва общия „геометричен стил“ на репрезентация,
който е предопределен от една плоскостност и линейност,
от неспособността да се вижда триизмерно и предметът,
тялото да се изобразяват цялостно. Геометрия на
отделните части, която създава специфичен ракурс към всяка
отделна част, придружена от свой начин на представяне и в
езика. По този начин отделните страни на предмета са представяни
независимо една от друга в плоскост, а не в релеф. Затова
и душата се свързва сякаш с два отделни топоса, с две
отделни телесни състояния и прояви.
Смисълът на геометрическия „код“ е очевидността, тялото
в неговата наличност и яснота, разбираемостта, при което
се съхранява усещане за стабилност и точност, защото сам
по себе си това е код на идеализацията и унификацията, код на
обобщението и универсалната схема. Строгостта и спокойствието
на епоса, неговата традиционност са вътрешната му
геометрична съгласуваност и съразмерност. И ако хаосът е неоформената
материя, безструктурността, то космосът като
подреденост е геометрически, и тъкмо в своето геометрическо
ставане, репрезентируем като съгласуване, свързване, осъразмеряване.
Затова и хаосът никога не се описва или изразява
с помощта на геометрични символи, а е тяхното разрушаване,
отсъствие. Геометричното е етичното „пространство“ на
общността, социалното устроение като ред и порядък-красота,
възникваща от съразмерните човешки отношения и от съпреживяването
на единството, като съположеност и съзвучие
на различните битийни сфери. Геометричното е маркирането
на присвоеното човешко, на ритуалното пространство и фор-
116