Tqloto_tekst_Desi_red

такова, а опитите да им се изтръгне доказват още по-красноречиво
тази невъзможност.
Безплътието е безпътност на сегато, което е споделено
в глобалността на едно хипертрофирано от умножеността
на безброй вариативни тукашности-виртуални възможности
отсам, което го разбива, отдалечава от плътността на
настоящостта, превеждайки го не като само мое състояние,
а като всеобща обзетост. Безинтимността, несубстантивираността,
ан-субектността маркират безплътието, което е
всеобщо, тялото винаги индивидуализира и субстантивира,
също толкова, колкото и предпоставя общи модуси и кодове
на екзистиране, които да опосредстват и строят комуникативни
канали. А ние разбираме неминуемо тялото на другия,
защото имаме разбиране за тялото на себе си, както и мисълта
му, защото мислим в мисълта си. Безплътното тяло не е индивидуално,
то е всеобщо, всеобщо споделено, то проституира
в сегато на индивида, във всяко сега на който и да е индивид,
без разлика, без какъвто и да е субективен елемент, което не е
възможно дори за най-обиграната продажница, която продава с
тялото си и безличието на своето стандартизирано, но и персонифициращо
вулгарно разкриване. Докато безплътното тяло
е без дълбочина, без хоризонт, без друго към своето и поради
това то е тотален код и универсален шперц – прозрачен, пределно
читабилен смисъл, чийто код е да е без код, отвъд всяко
препятствие и комуникативна игра, безвъпросно еднотипен и
еднозначен, положен в една оголена и гола разшифрованост, подходяща
за всички шифри. Безплътното тяло е напълно голо и съблечено,
то е тяло на либидното щение, на съблазънта и изкушението,
на откритата проституция, на леката задоволеност.
Нищо не е по-очевидно от безплътието – рекламата залага на
безплътието като код за вседопустимостта, празния знак, който
може да поеме всеки един поглед-индивид, като калъп, но не
като се приспособи към него като калъпа на обущаря спрямо
340