Tqloto_tekst_Desi_red

огорченост, с единствената надежда, че убеждавайки другите,
можем да убедим и себе си, че можем да се изтръгнем от жестоката
битийната клопка, която е и клопка на скуката и на баналността.
Срещу тях, както вярваше великолепният мечтател,
откроител на лирическата същност на човека Хосе-Ортега и
Гасет, ние опълчваме дързостта си, защото под баналността
и скуката се загива и линее. Опълчваме срещу страха си своята
причудлива способност да откриваме, да се натъкваме на световете
в себе си и на себе си в света и да изобретяваме смисъл.
Целта на настоящото питане, която поне отчасти се надяваме
да е реализирана, тъй като темата е обширна и може да
бъде разгърната в редица посоки, и надяваме се част от бъдещо
по-задълбочено изследване, бе да подскажем, че човекът е една
пълнота, която е неговата собствена личност, реализирана в
отговорността на себеприсъщата му свобода, изразена в поредица
от избори.
Тялото е сложен език, неговата поява като междина, като
абсолютното тук, но и като онова отчуждено и подложено
на усъмняване питане, подсказва до каква степен наличното е
непостижимо, дори ако в него сме самите ние – хиатус – отместване,
μεταξύ. Сякаш действително тялото е архив, натрупана
библиотека, която носим със себе си и разчитаме и съставяме
от самите себе си.
Тялото е великата борба между грубата провокация на баналния
консумеризъм, която ни свежда единствено до устата и
ануса, до Орануса 3 (същество на приемането и отделянето, на
невидимата връзка между отвърстията), като ни лишава от
силното уранично влечение към познание и автентичност, но и
от смисъла на достойнството, на човешката въплътеност. Необходимостта
да се вглеждаме в тялото е необходимост също
3
Оранус – понятие конструкт от двете латински думи за отвърстия – оs, oris,
n – 1. уста; 2. език, реч, думи; 3. устие, отвор, вход, дупка; 4. лице и т.н. и anus, i, m 1.
халка; окови; 2. мед. заден канал, анус;